Посещението в пещерата е доста вълнуващо, понеже не е типичната пещера с характерните пещерни образувание, понеже е доста млада. Емоцията се създава от самото бучене на реката течаща под скалите, и края на прехода който е най-вълнуващ - многото, тесни, малки и много на гъсто наредени хлъзгави стълби! Тази част от Родопите е уникална, невероятна природа, тесни пътища,надвиснали скали над пътя, спиращи дъхът гледки, които не се повтарят с всеки следващ метър!Всеки българин трябва да види това богатство на природата ни.

Бяхме слушали за тази пещера много въодушевени коментари и тази година решихме да я посетим. И може би, защото имах
големи очаквания, за мен не беше нищо особено. Една огромна подземна зала ("бучащата зала"), в която няма какво да се види - няма характерните за пещерите образувания.
Чува се само грохот от падаща вода (в тази пещера се намира най-големият подземен водопад на Балканите).
Мислех си, че водопадът се вижда, но не - само се чува. Излиза се по стръмни (150 на брой) стъпала, но гледката на изхода си струва усилията - тук е по-красиво от самата пещера.
Пътят за Дяволското гърло минава през Триградското ждрело, което е много красиво и трябва да се види. Изобщо природата тук е била много, много щедра.

Няма такава красота, абсолютно никъде няма такова нещо !Вълшебство!Благословени сме с такава природа!